BNP Paribas се сблъсква с миналото си заради нарушаване на санкциите от Судан

В правосъдна зала в Ню Йорк предишния месец Ентесар Кашеф описа пред правосъдни заседатели по какъв начин се е скрила под легло в дома си в Судан, до момента в който мъже в армейска екипировка са простреляли членове на фамилията ѝ. По-късно тя свидетелства, че е била задържана, бита и изнасилена. 

Адвокатите на 41-годишния Кашеф и други двама судански ищци споделиха, че тъгите им са свързани с работата на BNP Paribas, една от най-големите банки в Европа. Френският заемодател разреши на режима на суданския деспот Омар ал-Башир да извърши транзакции за милиарди долари през 2000-те години, в незаконно нарушаване на глобите на Съединени американски щати, предопределени да попречват режима. 

Съдиите откриха, че би трябвало да заплати на триото 20,5 милиона $. Новината за шокиращата присъда изтри няколко милиарда $ от оценката на банката на фондовия пазар за един ден и поддържа юристите на ищците, които споделиха, че банката в този момент може да бъде на куката за десетки милиарди долари.

Триото беше измежду почти 23 000 души, които бяха приети от американски арбитър като сертифицирана „ класа “ бежанци и търсещи леговище, напуснали Судан и може да имат право да предявят искове против банката.

В дните по-късно BNP отвърна на удара. Банката твърди, че нарушаването на глобите, за които се призна за отговорна преди повече от десетилетие, не значи, че е предизвикала вредата, която Кашеф и други са претърпели.

Банката съобщи, че „ няма никакъв напън “ за споразумяване и ще се опита да анулира „ явно неправилното “ решение. Отговорът му включваше обществена омраза с юристите на ищците и правене на изказвания, които всяха комплициране по случая. 

Реакцията е знак за това какъв брой огромен е залогът в борбата за отговорността на фирмите за нарушавания на човешките права от режимите, за които работят, когато самите компании не нанасят директно щета. 

„ Този ​​случай ще накара корпорациите, които вършат бизнес с задгранични държавни управления, да оценят какво вършат и да оценят евентуалната си отговорност “, сподели Бет Стивънс, професор в Юридическия факултет на Rutgers, пред Financial Times.

Случаят разкри един от най-мрачните моменти в новата история на BNP. През 2014 година подписа съглашение с Министерството на правораздаването на Съединени американски щати, като се съгласи да заплати 9 милиарда $ неустойки. 

Той призна, че е трансферирал 6,4 милиарда $ през финансовата система на Съединени американски щати от името на судански субекти, прикривайки присъединяване на глобени организации посредством потребление на мрежа от „ сателитни банки “ и структуриране на заплащания по „ доста комплицирани способи, без законна бизнес цел “.

Служителите по сходството показаха вътрешна угриженост по отношение на работата на банката, включваща Судан. 

По това време Министерството на правораздаването сподели, че в продължение на години банката „ не е съумяла да даде на държавното управление смислени материали “ и че това закъснение „ доста е повлияло на способността на държавното управление да повдигне обвинявания против виновни лица, субекти, глобени от Судан, и сателитните банки “.

Фиаското провокира изложение на страдание от основния изпълнителен шеф на банката Жан-Лоран Бонафе, оставката на нейния ръководител и нейния основен действен шеф и напускането на 13 други ръководители по искане на американските регулатори.

Същото държание — улеснение на транзакции в долари, които облагодетелстваха режима на Башир — беше централно за гражданското дело в Ню Йорк, заведено от Кашеф и други. Беше умислен като така наречен случай на камбана, тест за това по какъв начин правосъдните заседатели ще реагират на доказателствата въз основа на дребна извадка от ищци. 

Не е ясно какво в последна сметка може да значи присъдата за останалите от класа — тя не им дава автоматизирано право на заплащания.

Такива правосъдни процеси постоянно се употребяват за прилепяне на страните към полемики за съглашение и съдията сподели, че делото се поддава на съглашение. Но в случай че банката, която съобщи, че не е направила хранителни запаси през третото си тримесечие, с цел да покрие разноските по делото, не играе топката, идващите стъпки ще бъдат комплицирани. 

Не е взето решение дали и по какъв начин други членове на класа могат да получат деня си в съда. Единият вид е следващ развой с друга шепа ищци; за януари е планувано чуване, с цел да се прегледат разновидностите.

Освен това банката съобщи, че ще апелира. Той има дълъг лист от недоволства, в това число че съдията е приложил доказателствен стандарт, който е улеснил правосъдните заседатели да вземат решение в интерес на ищците.

В него се споделя, че ищците би трябвало да потвърдят „ съзнателното подпомагане и познания на банката по отношение на съответни противозаконни дейности, осъществени против всеки просител “.

Той сложи под въпрос дали американският арбитър Алвин Хелърщайн е изтълкувал вярно швейцарския закон, според който се организира процесът. Той сподели, че му е неразрешено да показва „ значими доказателства “ пред журито, показващи, че неговите транзакции са в сходство с европейските и швейцарските закони.

Извън правосъдната зала обществените изказвания на банката по делото доведоха до комплициране измежду анализаторите и словесна война с юристите на победилите ищци. 

Нейният финансов началник Ларс Маченил сподели на анализаторите, че решението се отнася за „ единствено трима ищци и не основава казус за сходни случаи “ и сподели, че делото „ няма нищо общо с наказателното произвеждане от 2014 година “. В изказване банката сподели, че обработва „ естествени банкови транзакции “ в Судан. 

Това накара юристите на ищците да пишат на юриста на банката, колегата на Gibson Dunn Бари Берке, с цел да кажат, че е „ изумително “ да се опише незаконно държание, което нарушава глобите на Съединени американски щати, като „ обикновено “.

Адвокатите на ищците бяха посочили на правосъдните заседатели известие от 1997 година от суданска банка, малко след налагането на наказания от страна на Съединени американски щати, в което чиновниците на BNP бяха „ общително помолени “ да не загатват присъединяване на африканската банка в някои транзакции в щатски долари „ като се има поради скорошното американско ембарго “. 

Бърке отвърна, че юристите на ищците са „ обезверени да оказват напън върху BNP за споразумяване “ и че банковите транзакции са „ същите типове финансови транзакции, които банките обработват по света всеки ден във всяка страна “.

Той сподели, че има „ разграничаване “ сред нарушение на глобите на Съединени американски щати и нарушение на швейцарския закон, според който се преглежда делото в Съединени американски щати.

Някои от мненията на банката оставиха анализаторите комплицирани.

„ BNP наподобява има вяра, че груповият иск не е вероятен, само че в действителност не показа безапелационен мотив за какво не “, сподели Йохан Шолц, старши финансов анализатор в Morningstar, пред FT.

„ Също по този начин преглежда броя на евентуалните ищци като изцяло безпочвен, само че още веднъж не предлага доста в метода, по който считат, че казусът е подобен “, той сподели.

The правосъдният развой и последствията от него провокираха въпроси за какво банката не е постигнала съглашение с бежанците от Судан, преди да стигне до правосъден развой. Стивънс от Rutgers сподели, че корпорациите от време на време надценяват позицията си в такива случаи.

„ Възможно е банката просто да не е вярвала, че може да загуби “, сподели тя.